Парализа!
Пълна, тотална, повсеместна!
 Всяка фибра в мен крещи до скъсване, все по-често устните остават анемично стиснати.

Свалих маската... но когато бях сама. Но дори и да съм сама, понякога си оставам с нея.
   Носим маската, ухилена, лъжовна... Тя засенчва нашите очи и скули. С разкъсани  и кървави сърца се смеем и учтивости едва мълвим...
    Свалих маска...

Висока е цената на самонаказанието... трудно се късат оковите, в  които сам безмилостно си се оковал! Вървиш, спиш, ядеш, тялото ти се движи свободно в пространството, ала мислите ти са сковани на едно и също място и то от дълго време на...

Млада съм и младото ми тяло излъчва сила, ярост, огън... тъга. Коя съм аз? Стоя пред огледалото и се питам. Мразя се. Ненавиждам се. Боли ме. Дива съм. Коя съм и защо съм тук? Защо съм лишена от....? И тук угасвам. От кое? Това е нещото,...

   Бях твоя. Бях, само за няколко часа, единствената в ума ти и в ръцете ти. Бях, какват0 ме поискаш - и лоша, и добра. Бях ангел и дявол. И цвете, и плевел. Бях всякаква и всичко. Бях нежна и красива, бях груба и грозна. Летях в небето ...

Чук-чук? Тук ли си? Би ли ми отворила? Ела... Просто завърти ключа и остави всичко на мен, но не очаквай да ти платя...
Легни, съблечи се... Разтвори бавно бедра... Прелъсти ме! Няма ли да ми направиш вечеря?
Дошъл съм чак до тук. Нима...

Махнах всички огледала в къщи. Мразя ги, защото показват мен. Закрих всички прозорци с тъмни завеси, защото нощем се отразявам в тях. Не искам да виждам! Къде да се скрия? Но въпреки всичко, виждам по нещо от мен във всеки предмет. В раз...

Искам да крещя... Силно! Ах, как искам да крещя... а дори нямам сили! Нямам нищо! Изчезвам... губя се някъде в безкрая... Викам те - не ме чуваш! Чакам те - няма те! Уморих се! Боли ме! Гасна... Умирам... превръщам се в сълза!
  Прозрач...

Здравей Любов,
Днес ще ти разкажа за „малките хора" и за умората, която те ми дариха. Искаш ли да останеш и да усетиш вкуса по устните ми, просто докосвайки ги с връхчетата на пръстите си? Искаш ли да чуеш думите, които ме накарах...

Здравей Любов,
Днес ще ти разкажа за „малките хора" и за умората, която те ми дариха. Искаш ли да останеш и да усетиш вкуса по устните ми, просто докосвайки ги с връхчетата на пръстите си? Искаш ли да чуеш думите, които ме накарах...

 Пак съм сама. Стаята е пълна с тишина... сърцето – с болка. Още чувам думите ти, онова безчувствено “сбогом”...   И всичко - пропаст е вече пред мен... Спомени като на филмова лента преминават... Хубав филм с не толков...

Оглеждам се с полуотворени очи. Отново е тъмно. Отново паднах в тази длъбока пропаст. Отново няма сили, но този път наистина нямам. Оглеждам се за светлика в безкрая. Но не... Отново съм сама, приведена, изнемощяла. Отново позволих на бо...